Alex Parrish/ Kappa Sigma leader / Taken

i don't fit my skin

-Моите съболезнования.
Вече чуваше за милионен път това изречение. Очакваше се да отговори на тълпата поне с кимване в знак на благодарение, но Алекс рееше погледа си в далечината.
Не знаеше как и с какво бе заслужила да попадне в това положение.Майка й.. Ерик. Единственият човек, който успя да я държи жива бе брат й, Дийн. Всички си отиваха.
Спомен.
-Пусни ме Ерик.-къдриците й се вееха назад, а момчето се опитваше да я настигне, но русокоската бе доста пъргава. Когато най-накрая едрата сянка я застигна, я издърпа към себе си.
-Нека ти обясня, Алекс! Моля те!- погледа й се бе вперил в сините бездни пред нея, но нямаше намерение да му прощава, отново. Ерик бе известен с това, че е сваляч. Госпожица Париш го обичаше, въпреки всичко, но нямаше право да я разиграва.
-Стига. Просто всичко това е цирк. Не сме сродни души, приеми го и ме пусни.-издърпа ръката си от неговата и претича на отсрещния тротоар.
---
-Ало?-не знаеше дори кого й позвъни, понеже в просъница не успя да фокусира името на екрана.
-Алекс?
-Да. Меридит, ти ли си?
-Аз съм.. виж скъпа..Ерик, той..почина, миличка.-дъхът й сепна за момент. Тялото й се скова и веднага ококори очи.
-Как така, госпожо? Кога?-мислеше си, че това е пълна шега, но сериозният тон на жената и безсилието с което говореше.. плашеше я до смърт.
-Катастрофирал е, Али.. няма го! Момченцето ми!-шамар. Сякаш някой й удари силен шамар. Чувстваше се разбита на парченца.
Сега.
Каппа Сигма.. колко трудно бе да бъдеш лидер. Не знаеше в какво се забърква, но с подкрепата на Ая и Дийн се справяше добре с тази задача. Алекс бе силен човек, но шепа хора знаеха колко ранима в действителност беше.
В живота й се появи тайнственият Томас Евънс, който преобърна света й, и отново й вдъхна вярата, че може да обича и да бъде обичана. Не му бе трудно да я спечели, както не му бе трудно да я наранява с постъпките си.

Alex Mae Parrish || Kappa Sigma leader || 20 years old || fc;Gabriella Wilde