cause a little trouble

Клемантин А. Маккинън, fc: Frida Gustavsson, 19, KAPPA SIGMA ∞ ΚΣ

Можеш да кажеш много за някого по това как изглежда стаята му - на какво държи, как мисли, понякога дори кои са приятелите му. Стаята на Клем, например, ти казва, че няма никакво чувство за подреденост - половината й учебници са на пода, има обувки навсякъде (един чифт маратонки е на масата, джапанките й седят на лавицата за книги, черни пантофки се крият под леглото заедно с мече от бившия й приятел и три топки за тенис). Дрехите й обаче. Никой не пипа дрехите на Клемантин Маккинън, освен ако не иска да умре бавно и мъчително.
Дизайнът е първата й любов и единствената, която се е задържала за повече от месец. Още от малка проявява талант в рисуването и стените на детската й стая са покрити изцяло с рисунки. Спомня си за това време с известна носталгия. Родителите й я обичат, тя го знае, защото всеки път когато се разхождат заедно татко й я носи на раменете си и й купуват захарен памук. Всичко е прекрасно.
Поне докато не се развеждат когато е на пет. Това е първият и последен път, в който някой някога ще разбие сърцето й.
С майка й се местят в малък апартамент в тих квартал и баща й идва два пъти седмично да я изведе на разходка. Пак има захарен памук и всички други хубави неща, само че този път Клемантин не е така убедена, че те за знак на безгранична любов.
Расте слабичка и доста висока, с мръсно руса коса, която обикновено стърчи навсякъде (но в това й е чара) и светло сини очи. Не мисли за себе си непременно като за "красиво момиче", но дрехите й винаги са като изкарани от списание. Всичките й спестявания отиват в това. Деня, в който най-сетне успява да се докопа до малката чантичка на Шанел е най-прекрасният ден в живота й - особено след като й се е наложило да работи на три различни места, за да го постигне.
Модата не е просто прищявка на неразумно малко капризно момиченце, което взима парите си за даденост. Тя е последното нещо, което й е останало от детството й, последното нещо, в което се чувства истински уверена и е сигурна, че може да стигне далеч като дизайнер. Училищната й кариера не е изпълнена с много други успехи, дори напротив. Трагично зле е по биология и й се налага да се явява на поправителен два пъти. Литературата й харесва, но често спори с учителката си, защото не вижда нещата така както пише в учебниците (тези спорове никак не са по вкуса на ръководството). За сметка на това е изненадващо добра по математика и известно време баща й я увещава да се занимава с нещо инжинерно. Клемантин отказва категорично и нарочно се проваля на следващите два теста.
По характер е доста упорита. Ако иска нещо да се случи, ще се опитва отново и отново, докато не стане. Самокритична е и като цяло търпи и чуждата критика, макар че знае стойността на нещата, с които се занимава и не се оставя на никого да я дразни. Един от недостатъците й е голямата й уста - ако мисли нещо, просто трябва да го каже. Не е най-милият човек, на когото можете да попаднете и се доверява изключително трудно, вероятно заради развода на родителите си. Много странна смесица от интроверт и екстроверт е - обича да излиза и да говори с хора, но понякога може да си седи вкъщи два дни без да излиза въобще, ако трябва да работи над нещо или ако се чувства зле. Не обича да обсъжда чувствата си с никого. Вместо това ако се чувства тъжна или остава сама и обмисля емоциите си, или излиза и се преструва, че нищо не е станало.
В леглото й постоянно има някого, независимо дали момче или момиче, но никога не получавала от връзките нещо повече и не очаква това да се случи.
Освен модата обича преди всичко фентъзи книги или криминалета, концерти и класическа музика, защото й помага да се концентрира (макар че слуша доста други неща, особено ако е с приятели). Проявява особен интерес към историята на костюмите.
Не харесва двулични хора и хора, които показват емоциите си лесно на публични места - намира това за неловко за всички и напълно излишно.