kyle keen; too dark to be loved

„Кийн?“ Високият и добре сложен мъж се показа на вратата на кабинета му. Сержантът добре знаеше, че Кайл Кийн е съвсем нов, но добре познаваше братствата, именно защото бе прекарал няколко години сред тях. Годините в  ΔΩΕ. Алкохол, секс, безгрижни вечери и незапомнени сутрини. Вероятно това щеше да продължи дори и след завършването; можеше почти да си представи живота си –щеше да си намери работа, вероятно и жена, но вечер заниманията му нямаше да се променят кой знае колко. Нима тогава се чувстваше зле? Никога не му се налагаше да мисли за утрешния ден, тъй като тревогите изглеждаха безкрайно далеч от главата му. Докато не дойде последната година в колежа, а сестра му не постъпи като новодошла. Сара Кийн. Минаха две години, но образа ѝ продължаваше да живее в неговите мисли. Имаше тъмна, почти шоколадова коса, подобно на неговата.. Но очите! Разликата помежу им беше в очите... Неговите –тъмни, сини езера, а нейните –късче от най-дълбокия мрак. „Имаш очите на майка ни.“ Често ѝ го казваше, но днес му се струваше, че можеше да изрече толкова много неща! Спомняше си щастието, изписано на още детското ѝ лице, когато осъзна, че цяла година щяха да бъдат в един и същи колеж. Не се тревожеше. Сара изглеждаше достатъчно голяма да се грижи за себе си. Трябваше да предположи, че не е .. Трябваше да бъде до нея, преди...
„Кийн? Добре ли си?“ Инспекторът продължаваше да се взира в Кайл, очаквайки отговор. Младежът само кимна, а секунда по-късно се изправи.
„Тази вечер ще патрулираш около колежа. Чуват се слухове за откачени купони. Увери се, че никой няма да пострада.“ Инструкции. Ясни, точни. Защо никой не се бе погрижил за Сара, преди да се окаже твърде надрусана, за да може да диша? Защо никога не беше видял знаците? Кимна отново, притихнал, както обикновено, когато мислеше за нея.
„И .. Кийн?“ Почти не беше забелязъл, че все още не е сам в помещението. Мразеше съжалението. Усещаше го, както хищник успяваше да надуши плячката си. И без да обръща поглед към червендалестото лице на шефа си, успяваше да усети неловката тишина, разпростираща се наоколо. „Съжалявам за Сара.“ Втора година. Казваше го за втора година подред, като чели това щеше да промени нещо.
„Аз също.“
-----------------
Макс Темпъл.
Неговият най-добър приятел и другар по съдба.
За поредна вечер двамата обикаляха около колежа. Музиката се разливаше, под формата на вълни, приканващи близките минувачи. Смехът на пилите колежанки успяваше да се прокрадва от време на време, сякаш от всички страни. И докато спираха колата пред поредната къща, на поредното братство, на устните на Кайл се извиха в усмивка. Понякога забравяше .. или искаше да забрави причината, накарала го да стане полицай. Понякога се взираше в пияните момичета, без да търси познати черти и се отдаваше на своите инстинкти. Прекрачваше граници. Поредната вечер. Това щеше да е поредната вечер, в която искаше да потъне в забравата, последвана от устни, напоени с алкохол.. твърде тесни  дрехи... Думи, които приключваха краткото познанство. „Пази се.“ И нима имаше смисъл да го казва на поредното момиче, което нямаше да си го спомня на следващата сутрин? И все пак частица надежда се прокрадваше из мрачните облаци на скептицизма. Може би тя щеше да го послуша. Може би на следващата вечер нямаше да пие толкова. Може би нямаше да се облече провокативно, за да предизвика нечие внимание. Може би тези думи щяха да си свършат работата и да предотвратят инцидент.
„Да отиваме на лов.“
----------------
-Има хъски на име Уинтър.
-Полицай е от две години, но се издига доста бързо, заради амбицията си. В една от акциите получава голям белег от стъкла на гърба. Рядко говори за това.
-До преди няколко години е нямал други живи роднини, освен Сара (по-малката му сестра). Родителите му загиват трагично в катастрофа, докато са отивали да приберат Сара от летен лагер. Кайл е бил с тях и оцелява на косъм.
-Запознава се с Макс Темпъл, щом постъпва на работа в полицията. В последствие двамата стават добри приятели.