Поляната пред колежа

by Elizabeth Buckley Чет Окт 29, 2015 4:56 pm

Широката усмивка не беше слязла от устните на Елизабет още от мига, когато беше напуснала стаята си в общежитието. Беше обзавела въпросната стая изцяло, но все още нямаше часове, така че беше свободна да се наслаждава на свободното си време поне за кратко.
Необичайно силното слънце огряваше поляните в кампуса и по-голямата част от студентите беше излязла, за да се наслади на топлината, която то излъчваше. Пикниците бяха на всеки два метра, но Елизабет успя да си извоюва шарената сянка под едно от дърветата. Седна на земята въпреки първоначалното си притеснение, че тесните й светли дънки щяха да се изцапат, и се облегна на ствола му за кратка почивка.
Извади огледалцето си от дамската чанта, която неизменно висеше от ръката й и усмивката й се разшири при вида на отражението й. Черната, буйна грива, която наричаше коса блестеше в обичайното си великолепие, а ефирната черна блуза, която беше избрала, само подчертаваше извънредно бледата й кожа. Не беше самовлюбена - или поне така мислеше - но определено беше суетна и именно това я накара да отдели още няколко мига, за да огледа грима около светлите си очи. Изглежда всичко беше наред и тя пое дълбоко дъх, който след това изпусна бавно, затвори очи и се опита да се отпусне. Беше обичайната й тактика за успокояване и сега свърши идеална работа.
Новооткритата й независимост, разбира се, беше донякъде относителна. Щедрата й банкова сметка отдавна носеше нейното име, а не това на баща й, но въпреки това парите не бяха нито изкарани, нито изработени по някакъв начин от нея. Все още изцяло разчиташе на средствата на семейството си,но не виждаше нищо лошо в това. Парите им бяха повече, отколкото дори нейния ум можеше да побере. Защо би й било да се затормозява с подобни неща, така или иначе? Дори и баща й не работеше, а само припечелваше от множеството клонове на една и съща фирма, която неговия баща беше развил. Просто така стояха нещата в семейство Бъкли - парите просто си бяха там и единственото нещо, което трябваше да правиш с тях, е да ги харчиш и да се възползваш от тях по най-добрите начини, които ти хрумваха.
Което, от своя страна, беше една от причините Елизабет да се запише в колеж - просто защото можеше. Щеше да е приятно да научи нещо ново, а и да се слее с останалата част от човечеството най-сетне.
Изглежда, именно това беше на път да се случи. Дори и без да отваря очи, Елизабет усети как нечия сянка пада върху нея.

by **Jemma ❤** Чет Окт 29, 2015 9:24 pm

-Татко, когато ми чуеш съобщението се обади. След два дни е Хелоуин, за Бога, а никой от шестте костюма не е идеален. Искам този на Одри Хепбърн от "Закуска в Тифани" сега. Ушит по поръчка. - тъкмо щеше да затвори, когато се сети да добави: - А, и те обичам, тате.

Прибра айфона в златистия си клъч и слезе по стълбите на колежа, тропайки монотонно с високите си 15 сантиметра токчета. Запъти се към двора и тръгна към поляните пред колежа, където в момента около 90% от студентите се радваха на живота. Тя обаче имаше цел. Бе заместник лидер, а искаше да бъде лидер. Трябваше да докаже, че носи повече полза от настоящия владетел на трона. В момента братството й се нуждаеше от свежи поколения. Няма по-свежо от мен, каза си тя, но после се запъти към Елизабет, момиче, с което се засичаше на някой лекции, и с което досега не бе водила истински разговор. За всичко си има първи път, отсъди тя и когато видя тъмнокосото момиче да си почива само край едно голямо дърво даже се развълнува.

-Хей! - провикна се от далече лидерката, но Елизабет не я чу, бе затворила очите си и се усмихваше сама на себе си, някъде далеч от настоящето.

Джема се намръщи, стисна клъча си и подтичвайки прекоси разстоянието между тях.

-Елизабет, здравей! Какъв прекрасен ден, нали? - въодушевено я поздрави тя. Отметна русата си коса, вързана на висока конска опашка и се зачуди дали да не седне до съученичката си. Не се прежали- дизайнерската й тъмно розова пола щеше да се изцапа, а всички знаем, че петната от трева, не се перат лесно. - Как си, какво правиш? Нещо против да ти правя компания.

Звучеше въодушевено и заинтересовано, както винаги. Бе усвоила идеално цаката на общуването- с повечето хора днес, особено нейни връстници, трябваше просто да се придържа към комплиментите, омразата към други хора и сарказма. Нищо необичайно. А подмазването бе бонус, който никак не бе долен- напротив, просто ново ниво на хитрост. Нищо чудно, че хората с морал не успяваха, за тях толкова много неща бяха непристойни и подли, че буквално оставаха с една-две никакви възможности и свършваха нещастни. Джема МакКартни нямаше такъв проблем. От малка се бе отървала от морала и ценностите, колкото да си изгради свое подобие.

-Харесва ми прическата ти. Мисля, че към тези обици, между другото, ще подхожда една диадема като моята, само че бяла. Искаш ли? - и прелестна усмивка цъфна на лицето й.

Джема побутна грациозно обсипаната с блестящи камъни черна диадема на главата си- подарък от леля й за 20-тия й рожден ден.

Истински скъпоценни камъни, разбира се. Най-доброто за най-добрата.

by Elizabeth Buckley Чет Окт 29, 2015 11:25 pm

Елизабет отвори очи и погледна нагоре, за да открие източника на гласа. Джема. Не можеше да си спомни второто й име в момента, но се поздрави за това, че помнеше и първото. Цял живот беше учила основно вкъщи и внезапния приток на хора, с които трябваше да се запознава тук я беше стреснал и в един момент, мозъкът й чисто и просто беше отказал да запамети още имена. И въпреки това, беше виждала момичето няколко пъти и дори и да не бяха разговаряли, тя определено имаше запомнящо се присъствие, така че Елизабет й се усмихна дружелюбно.
- Здравей! - поздрави в отговор. - Чудесен ден, наистина. Рядко може да се види такова слънце из тези части на страната. - всъщност, това се отнасяше за всяка част на Великобритания, но засега не й се искаше да личи твърде много, че е ирландка. Не че акцентът й не я издаваше с първата й изречена дума, след като си отвореше устата. - И разбира се, заповядай. Не бих имала нищо против малко компания.
Огледа дрехите на събеседничката си и - след като прецени, че едва ли би искала да ги пропилее в не съвсем изсъхналата пръст и тревата, която като по чудо не беше оставила следи по дънките й - се изправи с целта да открият някоя пейка или нещо подобно. Изпитваше известно облекчение, че някой беше заговорил нея, вместо на нея да й се налага да завързва разговор. Макар и да имаше няколко близки приятелки у дома, беше изненадващо свита за наследницата на граф, прекарала половината си тинейджърски години по всякакви приеми и събирания.
Естествено, разликата там беше, че имаше точно определен етикет. Смееш се в този момент, тук се усмихваш, ядеш с тази вилица, разговаряш с тези хора, избягваш онзи господин на съседната маса. Колежа, от друга страна, беше като непозната планета. Нямаше и представа какви са нормите и порядките, нито пък какво точно трябваше да направи, за да се понрави на съучениците си. Опитваше се да бъде възможно най-общителна и за момента като че ли работеше.
- Звучи прекрасно. - усмихна се при предложението за тиарата. - Наистина, бялото би било добра идея. Иначе просто ще се изгуби в косата ми. На твоят цвят обаче изпъква съвършено. Което ме навежда на мисълта... предполагам, че ще имаме парти за Хелоуин, нали? - надяваше се да е така. Обичаше този празник почти колкото Коледа. - Избрала ли си си вече костюм?

by **Jemma ❤** Пет Окт 30, 2015 8:19 am

О, Хелоуин, Хелоуин, Хелоуин. Истинско пиршество за богатите, които можеха да си позволят най-добрите украси и истински страх. За всички дори беше едно- възможност да не бъдат себе си. Джема се обичаше болезнено, даже прекалено много, но нямаше търпение да ги шашне. От малка бе кралицата на Хелоуин и това нямаше да се промени. Дори е бил любимия празник на майка й, татко й беше разказвал колко много и с каква искра красивата му съпруга се бе готвила за вечерта на Вси Светии. Тази мисъл я топлеше още повече.

-Ще ти дам диадемата, когато се върнем в кампуса. - усмихна й се и пооправи своята.

Истина беше. Черното много й отиваше, защото беше почти бледа и имаше тази златиста коса. На красиво момиче всеки цвят отива, каза си и доволно отбеляза, че при Елизабет това също важи.

Засмя се кокетно и посочи една пейка, където седяха първокурсници без братство. Две момчета, които се шашнаха, когато ги видяха да приближават. Нищо чудно. Елизабет можеше да й помогне да привлекат хора. Джема бе лошата, а тя добрата и заедно правеха неустоим екип. Спря се пред и измъкна от чантата си малко бавно, за да демонстрира изящния си черен маникюр и множеството скъпи пръстени, две брошури за партито на братството им, които си бяха като малки книжки. Така хем бе демонстрирала какви са те, хем си вършеше работата. Пък й й харесваше да я зяпат, сякаш е истинска богиня. На богините им липсва скромност, така че тя доста добре се вписваше в тази категория.

-Ако вашите имат пари, отбийте се. Ще има специални награди за тези с най-добър дизайнерски костюм. Изплашете ни, сладурчета!

И после се завъртя на токчетата си и седна на пейката точно до тях. Елизабет направи същото и прати такава усмивка на новаците, че и двамата хлътнаха до уши. Спряха да им обръщат внимание, щом видяха, че започват да гледат брошурите си. Едно на нула за Джема.

-Гордея се, че двете с теб сме сърцето на златните деца, Бет. - сложи ръка върху нейната и я стисна признателно за миг. - Е, май разбра, че ще има парти. Мисля да бъда легенда, но коя е тайна. Искам да ви изненадам. Ами ти?

by Elizabeth Buckley Пет Окт 30, 2015 9:35 pm

Елизабет наблюдаваше с интерес размяната на реплики между Джема и двете непознати момчета. Може би колежът все пак не беше толкова различен от приемите, на които беше свикнала - просто пак трябваше да показва коя е и да се движи във възможно най-добрата компания. Просто 'добра компания' тук може би значеше нещо малко по-различно от това, на което тя беше свикнала.
Или пък не съвсем, поправи се Елизабет. Компанията всъщност беше сходна и отново трябваше да казва по възможно най-забележимия начин, че е на върха на хранителната верига и че, макар и да беше необичайно мила с всеки, който срещнеше, определени граници между слоевете на обществото невинаги трябваше да се нарушават. Не че беше снобка, а просто беше научена да вярва, че всеки имаше своето място под слънцето и че за всички беше по-добре, ако хората със сходен произход гравитираха на едно и също място. В противен случай културните разлики ставаха твърде много.
- Парти звучи като чудесна идея. - каза тя, докато наблюдаваше тръгващите си първокурсници. - Миналата година на Хелоуин бях на приема на граф Суитвил и бях облечена като Клеопатра, така че тази година си мислех за нещо с фентъзи тематика. - сподели и потръпна вътрешно при споменаването на въпросния прием. Предполагаше, че беше очевидно, че идва от доста богато семейство - това се беше разбрало още от колата, с която беше пристигнала дотук - но дори и Джема да не се беше досетила още за произхода й, то сега със сигурност щеше да се издаде. Едва ли щеше да е кой знае каква изненада; все пак едва ли имаше твърде много абсурдно богати ирландки, които да учат в този колеж. - Мислех си за фея, но реших, че ще е прекалено клиширано, така че май ще се спра на кралицата на елфите. - въздъхна, докато увиваше кичур коса около пръста си. Щеше да й се наложи спешно да намери шивачка и то такава, която нямаше против да работи на доста бързи обороти. - Ти ли го организираш? - попита с усмивка. - Защото ако е така, мога да се обзаложа, че ще бъде зрелищно.

by **Jemma ❤** Нед Ное 01, 2015 11:12 am

-Кралицата на елфите? Боже, трябваше да го кажеш на момчетата. Със сигурност щяха да се навият да дойдат. - засмя се Джема и с изненада установи, че те още са там. Повечето от срам веднага избягваха. Не бяха свикнали да говорят с момичета като тях. - Хей, момчета. Ще има кралица на елфите.Ще дойдете, нали?

Намигна им и не дочака отговор. Внезапно реши, че трябва да се изнесат, стана и подаде ръка на Елизабет.

-Хайде. Нека се поразходим. Може готините момчета да са зад някой друг ъгъл.

Докато тъпчеха тревата, Джема малко се притесни. Ами ако шивачките й не успееха да й направят костюм навреме? Помоли Елизабет да я изчака и се отдалечи, за да се обади на Майкъл, личния й иконом. Той веднага вдигна и тя му заръча да намери Ива, шивачката й, която някога бе работила и за майка й, и да й поръча костюма. След множеството любезности на Майкъл затвори телефона и с усмивка се обърна към Бет.

-Готово. Определено ще бъда легенда. - хвана я под ръка и се усмихна. Някой ученици ги гледаха, докато минават, но само на Елизабет й правеше впечатление. Джема бе свикнала, и без това всички отдавна знаеха коя е и каква е. - Естествено, че аз го организирам. Обожавам този празник и искам да е перфектен. Благодаря ти за доверието. Планирала съм такива дивотии. Е, разбира се, може би моето ще е афтър парти след това на самия колеж, което май значи, че ми трябват два костюма. О, ако Ива се справи с първия, ще й поръчам още един. - махна с ръка и се сети за нещо, което Бет бе споменала. Нещо, което много се изненада и много се зарадва да чуе. - И аз бях на партито на графа. Облечена като Мерилин Монро. Много приличам на нея и без да се преструвам. О, и си спомням, че имаше една зашеметяваща Клеопатра. Как не сме се запознали?

Усмихна се мило и осъзна, че Елизабет е един от малкото хора, с които си говори свободно, без да високомерничи. В голяма степен това я улесняваше, защото да си над всички може да бъде изтощаващо. Поне един на твоето ниво е хубаво да има. Шоуто става по-добро.

by Sponsored content

Поляната пред колежа

Поляната пред колежа

Re: Поляната пред колежа

Re: Поляната пред колежа

Re: Поляната пред колежа

Re: Поляната пред колежа

Re: Поляната пред колежа

Re: Поляната пред колежа

Re: Поляната пред колежа