'cause i'm a freak.

Погледни я. Виждаш ли я. Да, това е тя. Същото онова момиче от преди колко.. шест години? Дали беше възможно? Нямаше нищо общо. Не беше вече плаха и несамоуверена. Сега беше различна. Облечена по- дръзко от всички момичета в кафенето, със строго изражение, което не издаваше каквато и да било емоция. Изглеждаше тъжна. Какво по- дяволите се беше случило с нея? Разбито сърце? Едва ли. Тя не беше такава. Кайл, никога не беше вярвал, че ще я види отново. Никога не бе разговарял с нея, но тайно в мислите си си го беше представял. Тогава тя беше само на петнадесет. Какво беше станало, за да се завърне в града?
Момчето започна да преосмисля всичката информация, която беше разбрал за нея. Ейприл Рийд. Защо родителите й я бяха кръстили така? Майка й била убита малко след раждането. След нейната смърт, с баща й често се местеха. В Калифорния се бяха задържали едва година. Момичето не говореше с почти никой. Откъсната от всички. Наричаха я с какви ли не епитети. Паркър се усмихна, когато Ейприл хвърли поглед към него. Да не би да го беше забелязала? Него? Искаше да й помаха в отговор, но се сдържа. Лицето й все още беше безизразно. Защо се беше върнала в града? Какво искаше? Едва ли беше заради него. Така де, дори самият той я беше забравил. Бяха минали цели шест години. Очите му се спуснаха по нея. Очите й бяха толкова сини, а косата й .. дълга, спускаше се по гърбът й без нито една гънка. Устните й плътни и розови. Кай прокара език по долната си устна, сякаш се опитваше да отгатне какъв бе вкусът им.  Стройната й фигура, макар и в седнало положение се забелязваше. И списание. От време на време поставяше оранжевия филтър на цигарата между устните си и след броени секунди изкарваше сивкав дим от там. Той броеше дишанията й. Премигването на дългите й мигли. Беше облечена в черно. Защо?  Искаше му се да разбере повече за нея. Но не смееше да я приближи.По дяволите. Тя беше различна. Всъщност като се замислеше, никога не беше казал на никой от приятелите си за нея. Беше нещо като негова малка тайна, за която не се беше сещал от години. А сега, сега като я погледнеше сякаш в него някакво същество, което беше спало толкова време, се пробуди. Колкото повече я гледаше, толкова повече осъзнаваше, че животното в него мърка от удоволствие. Ейприл докосна за пореден път чашата с кафето до устните си, изпразвайки я. Той видя как затваря списанието и го пъхва в чантата си, готова да си тръгне. Не можеше да я остави да си тръгне преди ... Преди какво Кай?
Той се изправи, когато тя излезе през вратата и тръгна след нея.
-Госпожице Рийд! - провикна се. Гласът му просто изскочи от него. Не беше сигурен какво прави, но трябваше да я спре. Тя се обърна. Лицето й отново не издаваше никаква емоция. - Кай. -каза той като с ръце посочи себе си. - От гимназията. Бях капитан на футболния отбор.
Ясно си личеше, че тя нямаше представа, за какво говори той. Това, някак подтисна егото му. Русокоската вдигна веждата си, докато наместваше чантата на рамото си.
-Ами аз .. Чудех се дали, не би искала да излезем някой път?
Имаше чувството, че дългокосата пред него ще прихне всеки момент.
-Ще се виждаме, Кай.