Sometimes wasted time is not really wasted. /Katherine and Nate

Натаниел тъкмо се бе върнал отново в колежа след "екскурзията" която си бе направил. Да прекараш две седмици със семейството си понякога бе прекалено натоварващо, но нямаше как да отсъства от толкова важно събитие като назначаването му за помощник директор на компанията с пълни права над нея.
Факта, че още не бе завършил колеж бе единствената пречка, която го делеше от поста "Директор" , но след година и това щеше да се случи.
Така или иначе той не си падаше по големите отговорности, които тази длъжност щеше да му донесе, но и нямаше право на избор.
Никога не бе искал да разочарова баща си, пък и фирмата му предлагаше безкрайни възможности.
Не знаеше как ще се появи в колежа, след като последните два дни семейството му не слизаше от телевизионния екран, но от него се очакваше да е свикнал с подобно внимание, пък и той го играеше непукист така или иначе.
Все пак имаше нужда от разнообразие. Имаше нужда да поговори с някой, който не го познава толкова добре, колкото сестра му например.
Някой, който ще го разсее с нормални, дори глупави разговори и този някой бе Катрин.

-Здрасти, Кат! -Отвърна той, когато свободните сигнали на телефона бяха прекъснато от гласа й. -Имаш нужда от чист въздух, чакам те пред кафе Роузбърг. -Не й даде право на кой знае какъв отговор и затвори телефона. Позволяваше си да й говори така, защото знаеше, че тя няма нищо против, пък и нещо му подсказваше, че така или иначе няма нищо за правене.

Нейт облече якето си и излезе от апартамента, палейки поредната цигара. Само след няколко минути се озова пред кафенето, изненадан да види колко бърза е била Катрин.

-Сигурна ли си, че нямаш свръхестествени способности? - Леко се засмя и двамата влязоха вътре.

Натаниел си поръча капучино с двойна доза еспресо и побърза да отпие огромна глътка от него, веднага щом му го донесе една симпатична сервитьорка.
Идвайки насам бе забелязал погледите на няколко колежани, които не му харесаха. Едно от момчетата го гледаше така, сякаш Натаниел е откраднал последната хапка от любимия му десерт, а момичето, което срещна бе готово да му се хвърли на врата само ако той й кимне леко за поздрав.
Подобно внимание не му се харесваше, той не бе от високомерните, които биха се радвали да обират погледите навсякъде, където се появят, ето защо често избягваше да гледа от своя страна хората, за да не забелязва реакциите им.

-Със сигурност не толкова вълнуващо, колкото медиите са го показали! -Нейт се засмя съвсем леко и разкопча няколко копчета от палтото си. -Вече можеш да се похвалиш, че пиеш кафето си с помощник директора на Палмър Индъстриз! - Отвърна саркастично и отново се подсмихна. Такъв си бе, по-скоро се шегуваше с положението и успехите си, от колкото да парадира с тях. -Честно казано, след две седмици около семейството ми е чудно как съм отново в колежа, вместо в някоя луксозна лудница..Бих казал, че се радвам, че приключи, но като се замисля всичко това с отговорностите и медийното внимание те първа започва!-Нейт отново отпи глътка от капучиното и за миг огледа хората в кафенето, като не спираше погледа си за по-дълго от секунда върху никого. -Е, какво изпуснах за тези две седмици?