One week ago../Alex and Nate./

Когато Нейт я придърпа към себе си за момент потръпна. Трябваше ли да му каже какво чувстваше? Или не го чувстваше, а просто се нуждаеше от човек, който да я изкара от проблемите й. Завъртането отново накара звучният смях да излезе от устата й.
-Само секунда? Боже, а аз се гласих цели два часа, преди да дойда.-усмихна се половинчато и прокара поглед по тялото му. Нямаше против и така да излязат. Нейт изглеждаше перфектен дори в анцуг и раздърпана тениска, а рошавата коса само придаваше една нотка на сладост. Да се обслужи.. окончателно задраска от ума си мислите свързани с алкохол. Днес просто щеше да бъде себе си без купони и напивания. Оглеждаше се наоколо, всъщност не искаше нищо. Съгласието на Нейт изцяло я ощастливи и мислеше само за това. Чу стъпки и извърна поглед към момчето.
-Леле.-възкликна, като още един път обходи с очи тялото му. Нейт изглеждаше перфектен. Толкова плашещо перфектен, че Алекс извъртя очи и се смути за момент.
-Имаме голям избор. Романтика, комедия или екшън? Предполагам ще избереш последното.-вече отново бе възвърнала сигурността си и погледна Нейт, усмихвайки му се. Нямаше си ни най-малка представа в какво се забъркваше и че по този начин само успяваше да потвърди чувствата си. Протегна ръка и също отпи от сока, който я разсея за момент.
-С колата? Изглежда ще завали.. и предполагам не ни се ходи под дъжда, въпреки, че изглежда приемливо?- допи сока си, като помести един кичур коса, който бе застанал пред лицето й.
-Е, ще тръгваме ли към Небивалата земя, принц Чаровни?-Алекс претърси джобовете си като взе телефона и погледна часа.
-Хайде, господинчо!! Ще закъснеем.

Нейт се усмихна на коментара й относно външния му вид, но не каза нищо, защото не искаше да я накара да се чувства неудобно.
-Мм..-замисли се за миг той. Да, гледаше му се екшън, но не искаше да кара Алекс да седи два часа на прожекция, която не й харесва. -Всъщност, този път избери ти..Оценявам факта, че предишния път се съгласи да гледаме Бързи и Яростни! -Той се усмихна леко и облече коженото си яке. Навън времето не бе нито топло, нито прекалено студено, страхотно есенно време с много падащи листа и цветове. Колоритност, която напомняше за самата Алекс, красота.
Двамата излязоха с приказки от апартамента и слязоха с асансьора до подземния паркинг.
Когато стигнаха до черното матово ауди, Натаниел отвори предната врата, за да се качи Алекс, а след това мина и се настани от другата страна.
-Радвам се, че се появи от нищото и ме изненада приятно! - Двигателят зашумя и двамата потеглиха към киното. По пътя той слушаше какво му говори Алекс и напълно забрави за компанията и предстоящото сливане, забрави за мафията и всичко, което тормозеше ума му напоследък.
Познаваха се от скоро, а той знаеше доста за Алекс, за разлика от нея. Харесваше му да слуша за купоните, които са се оказали причина за непоправим безпорядък, харесваше му да слуша за хобитата й, разказите придружени със звънък смях. Тя обаче не знаеше почти нищо за него. Всеки път щом се опитваше да му зададе по-личен въпрос Нейт намираше начин така да извърти нещата, че изобщо да не й даде отговор. Бе доволен обаче, че тя винаги разбираше и спираше да го разпитва с усмивка. Не бе като другите, които настояваха ли настояваха, изкаравайки Натаниел от нерви. Може би и за това се наслаждаваше на компанията й. Пред нея можеше да е обикновения Нейт Морган, а не този който постоянно дават по Новините. Пред нея можеше да бъде себе си и това му стигаше.