Do you wanna talk about my lectures or do you wanna paint my body?

Катрин свърши лекции, отиде в стаята си и се преоблече с една красива вечерна рокля, взе си чантата и ключовете за колата и тръгна. Качи се в колата и потегли. Излезе извън границата на колежа, пътуваше из улиците на града и гледаше незаинтересовано напред. Нямаше търпение да отиде при един определен човек не спираше за мисли за него от както се бяха запознали и от както го беше оставила да я нарисува като една от картините си. Дерек.. Отново мислеше за него. Досега не беше срещала такъв мъж.
Паркира колата пред една къща и слезе. Позвъня на звънеца и зачака да й отворят. След няколко минути вратата се отвори и срещу нея стоеше красив мъж с гарваново черна коса, сини очи и изваяно тяло. Беше поне с една глава по висок от нея. Дори и без да са се докосвали, можеше да усети напрежението в тялото му и се усмихна. Влезе в къщата и докосна лицето му.
- Липсваше ми.
Целуна го леко по бузата, и я погали след това. Не откъсваше поглед от него и се облегна на стената точно до една от картините му. Не беше сигурна кого бе нарисувал на нея но беше красива.
- А как мина твоят ден?

Целият ден премина в приготовления. Нещото, в което не го биваше особено много, но и му беше някак достатъчно. Или така изглеждаше, но все намираше нещо, което да не му допаднеше. Беше художник и не случайно виждаше онова, което не беше в ред. Като например червените рози, които, първо, че бяха малко, второ, че не бяха добре подредени дори не бяха подреждани, което го подразни и накара да ги сложи в ред. През целия ден се занимаваше само и единствено с това, сякаш си нямаше друга работа и наистина си нямаше. Откакто беше я поканил не спираше да си мисли за това какво щеше да направи или какво се изискваше. А той точно през това време не правеше нищо, а само си мечтаеше и измисляше нереални планове. И разбира се всичко беше готово чак сега. В последния момент, както винаги, макар че Катрин заслужаваше много повече от един последен момент и то го осъзнаваше, но обичаше да живее а мига, да си мисли дали щеше да успее навреме. Харесваше му да не знае дали щеше да успее.
Неговата принцеса изглеждаше много повече от великолепна. Беше невероятна особено сега, когато сякаш можеше да усети липсата, която не съществуваше, осъзнаваше, че не я бе виждал от много време, без да има реалната представа колко всъщност е.
- Сравнително добре, ами твоят? – попита, като се приближи до нея, сложи лявата си ръка на стената зад нея и й се усмихна. Не можеше да й се насити.

Катрин се усмихна и не откъсваше поглед от художника пред нея. Изглеждаше просто приказно, в нея се зароди чувството, че са били разделени с години а реално бяха минали само няколко дни от последната им среща. Пристъпи леко напред към него така, че телата им да се докоснат знаеше и двамата имаха нужда от този допир. Просто не можеше да повярва колко много й влияеше този мъж и то по какъв начин. Погали вратът му леко и го гледаше в очите.
- Малко скучно без теб. - наведе си така че устните им да бяха на милиметри едни от други и се усмихна още повече. - А ти какво прави без мен.
Огледа се мястото изглеждаше прекрасно, погледа й падна върху червените рози. Той знаеше, колко много харесва цветята усмихна се отново. За толкова кратко време Дерек я беше опознал напълно. Можеше да се закълне че я познаваше по добре от родителите й. Хвана леко ръката му и я стисна за миг. Усещаше напрежението в тялото му, желанието да бъде с нея. Усещаше всичко.
- Би ли ме приел и за през нощта скъпи

Закачлива усмивка се появи на лицето му. Искаше да си поиграе с търпението й, а след това с тялото й, от което имаше огромна нужда в този момент. Изпитваше някакво вътрешно привличане, че и видно към тази прелест, която стоеше толкова близо до него, която можеше да има веднага, но сякаш му се струваше прекалено лесно, а той харесваше играта, която щеше да приключи бързо, защото едва ли той щеше да издържи. Прибра ръката си отново към тялото си и се отдръпна, като усмивката за пореден път заигра по лицето му.
- Бях с една изумителна блондинка – каза и върна лицето си към нейното. Искаше да види реакцията й. – Готви прекрасно, въпреки че е на 50 и не съм сигурен дали е руса … - щеше да се разсмее, но успя да го прикрие или поне така си мислеше.
Напълно игнорира въпроса й. Щеше да й даде отговор съвсем скоро … може би след малко. Просто искаше да й се наслаждава. Беше доста интересна за него, а може би беше напълно нормално момиче. Като всяко друго, но имаше нещо, което наистина я правеше специална.

Катрин усещаше как той иска да я подразни и да я накара да ревнува. Тя по принцип си беше ревнива. Не искаше да дели художника си с никого. Първоначално докато го слушаше изревнува страшно много. Коя ли беше тази която ще дръзне да й отнеме мъжа. Но скоро разбра изгирчките му. Сви леко рамене и се нацупи.
. Амм така ли? По добра ли е от мене? - Не беше актриса но беше малко по добра от него в това да прикрива емоциите си. - Щом е така да те оставя с нея?
Отдръпна се леко назад към стената и го гледаше. Признаваше си не можеше да готви кой знае колко но все пак можеше и досега не беше убила никого с готвенето си може би ако я искаше за тази вечер утре сутрин щеше да приготви закуска.
- Остава да кажеш, че е и по красива от мен.
Не беше получила отговор на последния си въпрос и това я измъчваше до някъде от вътре. Беше убедена, че й той я иска колкото тя го искаше но не разбираше защо я измъчва така. Премигна невинно срещу него като малко момиче.
- Или може би не искаш да остана при теб?