how can you do that to me?

Още от сутринта настроението на Томас беше мрачно като деня. Вчеращния скандал с брат му още го държеше. Искаше да пребие този задник.
Беше се осамотил в стаята си и нервно и бързо отпиваше от уискито. Алкохола винаги бе най добрия му приятел, който винаги оправяше настроението му. Е, не винаги. Понякога ставаше още по кисел. Но не само алкохола му връщаше настроението. Имаше и едно момиче. Алекс. Въпреки, че голяма част от брадството не одобряваха връзката му с нея за Том това никога не е било проблем. Винаги правеше това което иска, независимо дали другите одобряват или не. А и никой нямаше право да се меси в живота му.
Вратата се отвори и през нея влезе в стаята момиче. Голямото вече количество алкохол в кръвта му я караха да изглежда много по привлекателна отколкото би мислил ко не беше пиян. Момичето измърмори нещо от сорта на "пак се срещаме" въпреки че Том не можеше да си спомни кога друг път я бе виждал. Но в момента в който момичето се настани в скута му опитите му да си спомни бяха отложени за по късно. По всичко си личеше, че русата беше тук само за едно, а Томас с удоволствие мислеше да й го даде.
Беше се излегнал по гръб на леглото, а непознатото момиче беше до него. Телефона отново започна да звъни. Цял ден не беше спрял и колкото и да го дразнеше този шум така и не си направи труда да вдигне. И точно когато звъненето спря вратата се отвори и на прага застана Алекс. Виждайки момичето в очите й отново се появи онова разочарование. Всичко му се преобърна. Мразеше се когато я нараняваше така. Постоянно го правеше. Веднага скочи от леглото обличайки дрехите си. Събра дрехите и на непознатото момиче хвърляйки ги в лицето й.
-Веднага изчезвай от тук.-каза злобно преди да излезе от стаята. С бързи крачки се втурна след Алекс. Успя да я настигне точно пред къщата и я хвана за ръката карайки я да спре. Размазания му от алкохола поглед се впи в нейния виждайки болката в очите й. Не знаеше какво да каже. Това не беше първия път в който го хващаше с момиче.
-Съжалявам. Аз...-отстъпи назад прокарвайки нервно ръка през косата си в търсена на думи с които да довърши. Така и не успя да ги намери.

Не мислеше за нищо. Умът й бе другаде. Дори не се влияеше от погледите около нея.Но те познаваха Томас, знаеха за момичетата..и Алекс изглеждаше като глупачка в очите им. Защо изобщо продължаваше да бъде с него? Кого изобщо залъгваха? Отвори вратата и студеният повей й даде сили. Мислеше си за.. нищо. Сякаш се рееше в облаците и дори и отне време да възприеме, че някой я хвана за ръката. След това чу гласът и оковата се скъса...
Погледна към него с лека тъга и преглътна беззвучно. Тъгата обаче много скоро се превърна в лед и хлад.
Следваха оправданията, знаеше го отлично. Но нямаше начин да се върже на каквото и да било. Толкова време го слушаше, обещанията.. Защо си бе позволила да го слуша? Нямаше причина да промени мнението си, само лъжи.Съжалявам. Колко искрена и влиятелна дума, но от честата й употреба губеше значение. Алекс поклати глава и се усмихна, за да спре сълзите, които така усърдно напираха.
-И аз. Съжалявам, че прекъснах това там.-посочи с ръка към къщата. Всички емоции се опитваха да излязат от нея по бурен и яростен начин, но тя стоеше безмълвна и го наблюдаваше... това й причини дори главоболие.
-Може ли да ме пуснеш? Чакат те.-отдръпна ръката си.-И поне ми напиши съобщение, че си зает. Притеснявах се, но явно не е било основателно, в добри ръце си.-дори нямаше сили да се тръшка и да прави поредния скандал. Защото Алекс винаги му прощаваше. Затваряше си очите и му прощаваше всичко.
-Приятно прекарване.-заобиколи Том и се спря, за да изчака преминаващите коли, за да пресече. Искаше толкова много да бъде човека, за когото всички я мислеха. Купонджийката, която винаги се справяше с всичко. Нещата нямаше на къде повече да пропаднат. Това да бъдат заедно, да си говорят мили неща.. сякаш всичко се изпари от ума й.

Знаеше, че беше прекалено от негова стана да я моли да ми прости отново. Толкова много пъти го бе правила, но той я бе оценил нито веднъж. Но такъв беше той. Колкото и да се опитваше да се промени старите навици бяха заклещени дълбоко в него и не го оставяха. Точно когато всичко беше наред и тя забравеше за поредната му издънка Томас правеше нова прецаквайки всичко. Връщайки ги в началото. Сигурно се питате защо след като иска и другите момичета не може просто да се откъсне от нея? Е, не можеше. Тя бе откраднала сърцето му. Алекс го караше да изпитва непознати за него чувства. Чувства които понякога го плашеха, но толкова много му харесваха да ги преживява с нея. За него тя бе едно голямо предизвикателство от което не можеше да се откаже. Всичко което му носеше тя беше прекрасно. От доста време никой не го бе карал да се чувства важен, но тя го правеше. А той й се отблагодаряваше по най жестокия начин. И осъзнаваше всичко чак сега. Сега, когато на нея вече й бе писнало да търпи провалите му. Сега, когато тя вече се отказваше.
Гледаше я как го заобикаля и си тръгва. Не можеше да я остави да си тръгне. Не искаше да си тръгва. Отново я хвана за ръката и я дръпна по близо към себе си.
-Моля те Алекс.-алкохола вече отдавна бе напуснал кръвта му и сега можеше да мисли напълно трезво. Но това правеше нещата много по трудни. Беше свикнал нещата винаги да се случват по лесния забавен начин. Но сега никак не бе забавно.
-Знам, че всеки път ти казвам колко много съжалявам, а след това го повтарям. Но наистина съжалявам. Наистина се опитвам. Просто понякога напрежението ми идва в повече и знам, че в такива моменти трябва да потърся теб вместо алкохола..просто не съм свикнал.-за първи път се обясняваше толкова много на някого, но знаеше че сега си заслужава. Не можеше да я загуби толкова лесно.
-Всичко между нас ми е толкова ново и непознато. Но го искам. Искам теб.-колкото и да се учудвате Томас имаше и нежна страна, но тази негова страна бе виждала само и единствено тя. За всички други той беше безчувствено заядливо копеле.