Sevan Volkov.

by Sevan Volkov. Вто Окт 27, 2015 10:56 am

Sevan Volkov | 30 | Town and Gown | Stephen Amell

- Аз, съм вън! Край! - прозвуча гласът на Севан. Ясен, силен, без капка колебание. Мъжът стоеше на прага, обрамчваше го махагоновата рамка на голямата двойна врата, която бе входът към кабинета на баща му. Не смееше да направи и крачка повече, сякаш ако влезеше по-навътре силата и смелостта, които бе събрал, щяха да се изпарят на мига.
- Какво искаш да кажеш с това? - Волков старши, наведе глава на една страна, а димът от пурата му се издигна в облак над него. За разлика от сина му, Алекзандър беше като непоклатима скала. Лицето му не издаваше никаква емоция, беше спокоен, равнодушен.
- Това, което чу - продължи Севан. - Край! Finito! Verj...да ти го кажа ли и на китайски? - гласът му, обаче замлъкна рязко, когато голямата ръка на Волков се стовари върху бюрото и Севан можеше да се закълне, че от силата му, дори телбота в края подскочи на сантиметри височина. Тялото му рязко се изпъна. Не биваше да му позволява да му влезе под кожата.
- Не се прави на остроумен, момче! - викна Волков. - Това не ти е нак'ва детска игра, не можеш просто така да решиш, че искаш да напуснеш и да си стегнеш багажа, а ние да те изпратим с целувки - клатеше глава мъжа. Английският му беше на изключително добро ниво, но в моменти като този, когато бе ядосан, арменските му корени излизаха наяве и думите му звучаха провлачено и със силен акцент.
Севан не мразеше семейството си, нито корените от които произлизаше, никога не бе лъгал за това от къде идва, за някои хора би било чест да израстеш в такова семейство, но не и за него. Твърде много кръв и тайни стояха зад гърба му, толкова че вече не можеше да поеме и грам отгоре. Не виждаше нищо лошо в това да иска нормален живот, семейство, съпруга, дори дете - някой ден в далечното бъдеще. Нищо лошо не виждаше в това да иска да бъде просто човек, а не нещо което е създадено от баща му - изтъкано от лъжи, превземки и фалш.
- Вече го реших! - Севан също повиши глас, сякаш беше получил някаква невидима сила отгоре, която му предоставяше възможността да се опълчи на баща си - главата на семейство Волков, мъжът който всяваше страх у всекиго. - С Алена заминаваме довечера. - добави, а гласът му рязко омекна при споменаване на съпругата му.
Алена бе едва двадесет годишна когато влезе в дома им. В очите на Севан беше още дете колкото и налудничаво да звучеше, разликата им бе само десет години, нещо не чак толкова фрапиращо. Тя, обаче беше едно изплашено момиче, изтръгнато от семейството му насила. Беше изпълнена с яд и омраза към всички, най-вече към младият Волков. Ожениха ги седмица по-късно, а тя настояваше да спят в отделни стаи, не желаеше да разговаря с него, дори не искаше да го поглежда. От него се очакваше да настоява, все пак тя му беше съпруга, а по правилата на семейство Волков това означаваше, че животът й вече му принадлежи. Севан, обаче, не настояваше. Беше оставил съпругата си да прави това, което желае, но със сигурност нямаше да я остави в това семейство, след като вече бе решил да замине.
Гърленият смях от страна на баща му, го изтръгна от мислите му. Лицето на младият мъж се смръщи, веждите му се събраха, а носа му се набръчка, сякаш бе помирисал нещо лошо.
- Ще си играете на щастливо семейство ли? - попита го Волков. - И къде ще отидете? Как ще си изкарвате прехраната? - всеки въпрос се забиваше на правилното място. - Алена е малка разглезена пикла, която е свикнала на охолен живот и прислужници, които да й вървят след задника, мислиш ли че ще се задоволи с някой малък градски апартамент? Ще стои и ще си играе на съпруга и домакиня? - Волков клатеше глава. Угарката от пурата му падна на земята и моментално прегори дупка в скъпият килим.
Мълчанието, което настана между двамата, рязко накара смелостта на Севан да намалее. Почувства как всички тези въпроси трайно се забиват в съзнанието му, всичко онова което не беше премислил. Дори не бе попитал съпругата си дали иска да тръгне с него, просто го беше решил като един истински Волков - взимаше решения без да се допита до някой друг. Действаше безразсъдно, недообмислено.
- Виждаш ли, момче - заговори отново старши. - Нищо не си решил още, все същият глезьо си, който майка ти те направи. Дори след години превъзпитание, още си "на мама момчето" - същият гърлен смях от преди малко се разнесе из въздуха. Севан стисна ръце в юмруци и тялото му се напрегна.
- Вече го реших! - отсече бързо младият Волков. - Тръгваме довечера, без значение дали ти харесва или не! - силата в гласът му се беше възвърнала, звучеше по-решителен от всякъде, независимо от факта че съзнанието му изведнъж беше обзето от страх. Трясъкът на двойните врати, беше последното което се чу след него.

present days
Севан и Алена заживяват в Нортхемптън, където Волков започва работа в местният колеж като преподавател по история в Правния Факултет. Алена постъпва като студентка.

Sevan Volkov.

Sevan Volkov.

Re: Sevan Volkov.