Darina Claire

♣ Darina Claire ♣ 19 ♣ ΑΧΣ ♣ Phoebe Tonkin ♣

Искаш отмъщение?
Ще го получиш?
Бързаш ли?
Не.
Сигурни сме, че правилният ти отговор трябва да бъда да.
Отговори ни.
Чакаме.
С нетърпение.
Брюнетката се засмя. Стоеше завързана за проклетия стол и той я наблюдаваше. Не можеше да откъсне поглед от нея, защото я обичаше и продължаваше да я обича, и щеше докато не умреше, защото той щеше. Тя щеше да го убие, а той? Миличкият. Какво можеше да й стори? Какво си мислеше, че можеше да й причини. Мислеше си, че така ще я усмири, ще я опитоми.
Грешка, скъпи.
Ние сме не опитомими, докато сами не го пожелаем сами, а на теб?
Не теб не бихме ти го позволили.
Смях огласи празното помещение. Беше й толкова забавно. Искаше да знае какво ще направи, искаше да й разкаже, а след това да й покаже, да я накара да изпита болка, силна. Искаше да я боли. И двамата го искаха.
Рани ни, скъпи.
Хайде.
Брюнетката наклони глава и отново се засмя. Нямаше да бяга. За какво? Нищо не печелеше, а тя искаше да спечели, а не да загуби. Усети как той се преместваше зад нея. Нави дългите й коси в юмрука си, а след това ги изтегли назад с все сила, при което тя измърка, докато ръцете й си играеха с въжетата, с които беше завързана. Трябваше да се постарае повече. Това ли наричаше болка? Ха … глупак. Гърбът й се изви, за да може той да я издърпа още и още. Това я възбуждаше. За миг затвори очите си, докато не прекратяваше концентрацията си, която бе главно върху въжетата, които тя въртеше всякак, опитвайки се да се отърве от тях. И след само още един възел успя. Това изобщо не й допадаше. Свободните й вече ръце уловиха коленете му и смехът отново се измъкна от устните й.
- Казах ти, че не те бива – изръмжа през зъби.
Той беше доста объркан от това и захватът му се разхлаби и тя свободно се изплъзна от ръцете му и отново застана в изправено положение. Искаше отново да я докосне, но тя бързо извади един от пистолетите, които често носеше. Трябваше да се пази от такива кретени, а той беше един от тях, един, който не си заслужаваше дори усилията да го убие. Звукът от пистолета наруши тишината, като куршумът прониза ръката му и той изруга.
- Мъже – изпуфтя, а след това последва втори куршум, който изпрати в сърцето му.
Цял живот правеше все едно и също нещо. Отърваваше се от тези нищо и никакви любовници, които не можеха да направят. Бяха пълни глупаци. Лепяха се за задника й, но никой не можеше да й даде това, от което се нуждаеше. Никой. Тялото на мъжа се стовари на земята и тя развърза краката си, което беше доста трудно, но все па успя след доста време.
- Чудесно. Сега какво да те правя – каза, като стана от стола и клекна до него.
Погали косата му и отново се засмя.
Благодарим ти за забавлението.
Изправи се и краката й бързо я отведоха до изхода на склада, в който я беше набутал.
- Чао, чао, любовче – смях, а след това затръшване на вратата, а след себе си остави само спомена от аромата си. Този сладък аромат, който напомняше за присъствието на една доста скъпа курва, каквато всъщност беше тя. Не защото се продаваше, а защото подбираше златото, което по - дълго задържаше при себе си, много внимателно. Върна пистолета на същото му място и тя се качи в колата. Трябваше да стигне бързо до заведението. Не искаше да закъснява затова се качи в колата му. Поправка. Колата й. Усмивката отново изгря и тя запали, като потегли, а тя силно натискаше газта.
Да, скъпа.
Това сме ние.
ето ни отново.