even hell can get comfy once you've settled in;

Vivian Night;

Пътуваше към колежа,още няколко минути и щеше да си бъде вкъщи, на топло, сгушена измежду десетките възглавници и меките одеала върху пухения дюшек. Още няколко минути и вече нямаше да се тревожи за нищо. Посещението при родителите й мина особено безболезнено. обикновено ставаше жертва на всякакви упреци като започнем от "Не разбра ли, че там не ти е мястото?" до "Кога ще звъннеш на Ник, той беше момчето за теб?"Майка й, строга, педантична жена, която обичаше правилата, а още по-обичаше те да бъдат спазвани, никога не показа привързаност или обич към дъщерите си. Въпреки, че Вивиан предпочиташе да си останат с такива взаимоотношения, хладни и неангажиращи. Не си падаше по изблиците на драми и караници, като може би само по това се различаваше от майка си. Скапаната старица с всяка изминала година ставаше още по-фамозна с караниците си и крясъците. Баща й беше мълчалив, навъсен човек, който прекарваше времето си в прашната библиотека, заобиколен от своите налудничави проучвания и окъсани книги. Рядко си говореха, а когато това станеше веднага започваше с глупавите си теории, защо дъщерите им са такива и кое е добро за тях.Пътуваше в автобуса, като мислите й препускаха в миналото, отново свързани с родителите й. Когато извърна поглед на съседната седалка се беше настанил мъж. Потърка слепоочието си, като стисна изнервено очи. Момчето вече стоеше от лявата й страна, наблюдавайки я глупаво.-Какво искаш?-изшушука тихо, като внимаваше околните пътници да не я чуят.-Просто ми беше скучно и реших да те намеря.-Скучно ли? И за това реши да вгорчиш пътуването ми, ама че си гений.-Ви извъртя глава настрани.-Майка ти отново откачи.-Знам.-Още не е приела, че скъсахме и отиде в колеж, като сестра си.Опитваше се да го игнорира и затвори очи. -Хей, Вивиан! Знам, че не си заспала, обърни ми внимание.-Пътувам, Ник. Моля те, поне в този живот ме оставете сама.-повишила тон, събра няколко учудени погледи, а една от лелките я гледаше сякаш и беше откраднала вестника от ръцете. -Ще се виждаме в колежа, сладурано.-момчето се отмести напред, а тя остана с отворена уста, буквално. Той, който съсипа живота й щеше да бъде около нея?